Сурва, сурва Весела година!


1 януари или Васильовден е известен според народната традиция като Сурва. 

 На този празник се отбелязва настъпването на новата календарна година и във всички краища на страната се провеждат кукерски игри. Магическият танц на сурвакарите гони злините и носи късмет, щастие и здраве на всички.

Обичаят “Сурваки” предхожда най-големият в България и на Балканите сбор на народни игри и обичаи с маски - фестивалът на маскарадните игри в гр. Перник, който се провежда там от 1966 г. Това се случва винаги във втората събота от месец януари.

Ритуалът, изпълняван на Сурваки -  „сурвакане“,  се състои в обредно обикаляне на  цялото селище от дружина сурвакари - малки момчета  или ергени. Те сурвакат за здраве и старите и младите. Пожелават им:
Сурва весела година, да има здраве и добър живот!
Догодина, до амина!

В късна доба всеки очаква сурвакарите с трепетно вълнение. Там където не влязат сурвакари, няма радост. Защото те идват да прославят труда на семейството, да пожелаят богат приплод по добитък, по ниви и градини. Да са здрави овцете, да натежът от мляко и вълна. На орача пожелават да се роди едро жито, че да напълни хамбарите и да е честита новата годината.
Тези пожелания се утвърждават с дърво :). Дряновата сурвачка е неотменна в сурвакарските обичаи. Без нея не може сурвакарската дружина. Украсата по народната дрянова суровачка е разнобразна и колоритна. Украсата и се състои от всичко  онова, което е сътворено от ръцете на стопанина – боб, царевица, семена, вълна, орехи, кравайчета, ябълки и какво ли не. Във всеки край на страната, суровачката си има своя премяна и свое минало.

В Южна България суровачките са кичести, с бухлати като къдели заделкани от самото клонче, с шарена китка по средата, боядисани житни класове събрали жаркото слънце на Тракия и ябълка на върха. Добруджанските суровачки са по своему красиви. Те са увити с  пуканки, нанизани като гердан, който е обточил рошави китки, задялани от дряна, та приличат на хризантеми. На върха им блестят парички.

Западнобългарските суровачки са дълги рогачки с много нанизи монети и шарени панделки, вързани по стъблото под чатала. Паричките тържествено подрънкват при потупването, което става край огнището, защото според народното вярване там, в огнището живее духът на предците, обитавали дома. Това е почит към тях и вяра, че винаги са между своите. Затова и много от обичаите се извършват край огнището.

В Северна България по дряновата клонка слагат топчета от червена вълна, кравайчета и пуканки, а други са увити с бръшлянов венец, защото бръшлянът е и зиме и лете млад и зелен, както е млад и вечен животът. В онези райони на страната, където предимно се отглеждат стада, върху суровачката се окачват пискюли и помпони от вълнени прежди.

Родопските суровачки са особено живописни. Те са или целите увити с шарена вълна, или пък дряновите клонки са вързани като букети и са отрупани с пъстро алени, оранжави, зелени, жълти вълнени цветя и пуканки.

В Софийско се срещат различни по вид суровачки – дълъг прът, на който на върха има пъстроцветни накъдрени хартии, които придават на суровачката вид на къделя. Тя е характерна за с. Железница. Носи я водачът на сурвакарската дружина. Освен нея носят и снопче дрянови клонки, от които оставят на всеки дом по една за здраве.

Други са с китка чемшир на върха, увити с низи царевица и боб, а в средата – извити клонки като буквата “Ф”, с кичур червени чушки. Някои пък са къси рогалки, увити с едноцветна накъдрена хартия, а на двата или трите върха – забождали червени ябълки. Под чатала им връзвали старинни сребърни монети. Много селища на страната окачвали върху дряновата пръчка кравайчета, китки чемшир, пешкири, кърпи, шарени торбички.

И така дядо на внук, баба на внучка предават своя опит като майстори за да разцъфтят в детските ръце чудесни творения върху дряновото клонче. Какво многообразие, каква прелест са българските суровачки! Не е възможно всичко да се пакаже. Велик творец е народът. От своята суровачка, която има обредна роля в новогодишните обичаи, е създал великолепно пройзведение на приложното изкуство. В обичаите тя е символ на крепко здраве и дълголетие, изразност на трудолюбие и празнично настроение. Но тя е символ и на богата трапеза и знак за поминъка на своя край. Символ е и в детските ръце на този ден.



Сурва с.Долни Раковец
Сурва в с. Долни Раковец

Звънтящи чанове и тъпани огласиха с. Долни Раковец в ранните часове на новата година. Мали и големи бяха преоблечени като мечки, баби, попове, булки, дяволи и ергени и обикаляха от врата на врата да суровакат за здраве млади и стари в китното селце.


Сурвакари Перник
с.Долни Раковец
Сурваки Долни Раковец
Сурваки с. Долни Раковец
Сурваки Радомир
Сурваки 2013
Сурва с.Върба
Сурва 2013
с. Върба - сурвакари
Долни Раковец
Бъдник
Сурва 2013

Харесва ти това, което намираш тук, обичаш да четеш материали в RSS четец!!! Ето линк. към нашия RSS фийд.
Ако искаш да кажеш нещо на всички, присъедини се към нас като изпратиш материала си на e-mail: office@utopia-bg.com
BGtop

Към началото